Искам просто да избягам от себе си
Да сляза от колата на вечните белези
И окося моравата, лишена от прелести
Но превозното средство е със заключени врати
Искам просто да избягам от себе си
Да сляза от колата на вечните белези
И окося моравата, лишена от прелести
Но това ти превозно средство е със заключени врати
Напук на автомобилните технологии – без механизъм
И затова тогава сякаш ме обзема фанатизъм
За неспирна работа с косачката
Ровя още по-навътре до на
Проклетата машина платката
Но няма откриваемост или е с разбъркани части
А дори и те са вече стъпкани миражи
Опитвам се да слагам стражи на замък, пълен с бандити
И да събирам по капка вода от
Застинали сталактити в шепи
От японски водни мъчения, вече протрити
Защо по дяволите съм дърво в свят на термити
И защо емоции се въргалят сини, подути и бити?
Но често разпъвам платно и драскам сини дъждовни капки
А те се превръщат в истински – мокрят листа и носят ми пратки
Също така влизат и с термитите в схватки
Дървото се разпилява на стотици
Коркови тапи и също се включва в тях
И с остър замах развях разпокъсан флаг от ветровете на Тангра
Които в последствие отново погубиха нестабилната ми осанка
Вместо да се занимая с моравата, лишена от прелести
Натоварен, полегнах за следобедна дрямка
Събуди ме разгневено небе с отекващи гърмежи
А на нощното шкафче – картина на светкавици с рамка
И мисля, че незрялост и инфантилност
Бяха пълнежите на цялата тази агресивност
В крайна сметка не избягах от себе си
А изгубих се в себе си...
И знам, че думата, която тук си представи
Бе „лабиринт“, но аз виждах
Много разностепенни такива, не само един !
Защо по дяволите съм дърво в свят на термити
И защо емоции се въргалят сини, подути и бити
Но често разпъвам платно и
Драскам сини дъждовни капки
А те се превръщат в истински – мокрят листа и носят ми пратки
Също така влизат и с термитите в схватки
Дървото се разпилява на стотици коркови тапи и също се включва в тях