Случвало ли ти се е да виждаш реалността
Като размит пейзаж, грозно прерисуван
Но на щастлив да се преструваш?
Да си черна бездна –
За страданието на планетата – резервоар?
Да си изгнаник, молещ се пред олтар
Но и от него да си отритнат
Пораждайки апокалипсис
Заради негативната си аура?
Да долавяш тъпи вибрации от остатъчен звук?
Да си илюстрация
На обърнати наобратно черни пулсации
А те да са тези на собственото ти сърце
В най-изолираната стая
Подобно на дискотека във вакуум?
Превръщам това в ултиматум
Когато съм вътрешно мъртъв
Усвоявайки левиаторство
Над тяло духовно, посърнало
И се връщам обратно към
Въпросителна фаза
Сякаш нова енигма
На хоризонт се задава
Бил ли си черен катран
Залепен за озонова сфера
Под форма на налеп
Нарушавайки фината й повърхност
Подобна на тази на опал?
Дали си притежавал античен
Речников запас на разположение
Но граматична инфлация
Го е принизила до безценица?
Вярвал ли си повече от хилядолетие
В глобална заблуда като тезата на Птоломей
Опровергана като грешна -
Доказателство на Коперник
Бил ли си дълго време граден
Като огромен ледник
Но за минути разтопен от внезапна лава?
Дали ти се е повръщало
От собственото ти съществуване
При това без възможност
Да се освободиш от този обект?
Може би не, но най-вероятно да!
Бил ли си въздух в изолирана
Двуметрова, квадратна стая?
Това не са риторични въпроси
А аматьорска поетична форма
Сподели, както можеш
Ако изобщо имаш отговор...