Video Pyata Aobha Otlata Drugata Sydbovna Otplata de Abstact 2025 Lyrics Lyrics

Abstact - Pyata Aobha Otlata Drugata Sydbovna Otplata Lyrics

Изтръпнал съм вече от цялата болка наоколо
В размисли като кладенци, точно както Софокъл
И сякаш ползвам бинокъл за обекти точно пред мен
Всекидневно реещи се. С намръщени вежди
Като апостол в премеждие
И със слушалки в ушите-те в друг свят отвеждат ме
Трудно намира се утеха в реалността, в която ходим
Бих предпочел в кинотека безгрижно заедно да бродим
Защото изстискваш сърцето си като килограм лимони
За хора, които допълнително в него забиват пирони
Без дори трохичка от тяхното да се отрони
Със сълзи плакнем лицата си, както пороят-земята
Заради чужди души, които по съдбовен начин с телесната си
Красота привличат ни, а те всъщност
Не са способни дори да забележат това
Сълзите ни за тях са като безобидна капка роса
Себеподобни с гротеско-заформени души
Се опитваме да облечем с нашите
Прекрасно-изваяни, от своя страна, душевни дрехи
И дори след като не им станат
Продължаваме с молебни клетви, толкова ненужни
И толкова незначими като махленски вестник

Защо даваме любов на тези, които не заслужават
Но не приемаме такава, от тези
Които най-силно ни я дават
И дори да се опитваме противното- не става
И след това опровергаваме
Добрите си същности с други добротетели
И не щете ли – после пак се определяме като индивиди сърцати
Прочетох някъде, че затова допринасят числата
Под които сме родени – имаше логика
Но после пак се запитах защо и те така са отредени
Заслужава ли човек да взима с пот решения
Които едва оказват някакво влияние
Ала лекомислено да отмята дълбоките начинания?
Предполагам поредната мистерия
Пораждаща обичайни страдания...
...Всеки порив към любов
Снет е от комбинация на безразличие и омраза
Всеки порив към омраза
Снет е от комбинация на безразличие и любов
Сякаш не мога да чувствам, виждам в себе си дърво
Което само на себе си е саботьор
Едва ли бих мигнал дори с едното си око
Ако, да речем, вулкан избухне в близкия кръгозор
А на човечеството отдавна обявих раздор
В инвалидна количка съм, но вместо колела
Движат я преработени изкуствени чувства
С които заедно преминаваме към следващото утре
Където свирим заучени тонове
С неидентифициран инстурмент
Където краката ми пак са кубчета цимент
Но я почакай, нали затова съм в инвалидно превозно средство ?
Е...
...Предполагам няма друго решение...