Video Tyaehn Laun Studeni Plamyci de Abstact 2025 Lyrics Lyrics

Abstact - Tyaehn Laun Studeni Plamyci Lyrics

Умълчано небе и замъглена светлина
Студени пламъци затварят всяка мисловна врата
Остават отвън, а вътре – прогледна тъмнина
Едно такова безразличие помества планина
Все едно гръден кош – синева
А в нея замръзнал облак, сърцевиден, 12-сантиметров
Нямам вече и ръце, защото липса на енергия
Парализира ги съвсем
Какво остава до пръстите – изяде ги ноцебо
Погледнах луната и видях главният виновник -
Заразила ме е със своите будуващи нощем
Пипала отровни, черпещи сила
От кора, мантия и ядро
Покриват тропосферата с тъмносиньо платно

Изстинал мъртвец до кости, инсомния ме гложди
Запушва всяка чакра, прави чувства невъзможни
Гледам лястовици с размаси разкошни
А отивам под земята – сам си правя разкопки. (х2)

Не се усеща времето кога минава
Понеже произволни мисли мисълта ти задяват
В черни дупки попада
От полунощ та чак докато слънцето изгрява
Лунни въздействия и силни мечти
Или мисли, зациклени, еднакви като полимери
Не позволяват да се отпусне системата нервна
Студени пламъци протриват съзнанието ми като пемза
Пиша това в 5 сутринта, в лявата ръка с фенер
Изгревът осветява пейзажа под ъгъл определен
Така че всичко изглежда като от театър сцена
Но някак подредена, преди
Да е почнало представлението
На реални събития – изкуствена интерпретация
Схващаш ли ?
Изстинал мъртвец до кости, инсомния ме гложди
Запушва всяка чакра, прави чувства невъзможни
Гледам лястовици с размаси разкошни
А отивам под земята – сам си правя разкопки. (х2)

16/32
Студени пламъци завладяват съзнанието ти