Цял живот спящо стадо
Само се движи към кланница
Малко виждат истината
Като в „Cloud Atlas“
Хранят ни със самите себе си
И собствените ни останки
Фабрична храна, фабрични дрехи
Фабрични хора във фабрики
Въвлечени във вечни фабули
С претенции за безгрешни навици
Характери в парници
Почитат 30-инчов господ
С висока резолюция -
Трофей за битов повод
Натъпкани в заводи
Без абсолютно никаква воля
Самоубийствен геноцид
Се разпространява кат зараза
Икономиката се запълва
Душата остава празна
Отровен газ задимява
Всяка човещина
Залива се с черна лава
А после пак се изпарява
За по-ясна картина
Гледай също филма „Барака“ -
Дума неказана
А толкова картини в главата
А аз маскиран с противогаз съм
Против отровата на обществото. (х4)
Човеци в затвори с ръце на решетките си
Които всъщност са баркодове
Опиянени от тяхната
Грешна представа за свобода
Всеки ден пишат нов
От поредица изкопирани томове
Аз маскиран с противогаз съм
Против отровата на обществото
Срещу течението плувам, защото
Някак непримиримо е
Да ме умешат в топка
Като числата от тотото
Контрабанди на злато
В сандъци по кораби
Днес са в пъти по-важни
От всякакви разсъдъци на хората
А главният елемент
В отровата на обществото
Е материалната ненаситност
Души се изсипват и отвисоко
Като водопади от жълтици
И издават само лек звън
Щом се сблъскат една с друга
Оглеждайки се помежду си
С вече златно отражение
И това афектира света
Като рязко възпаление
И само малцинство може
Непосредствено да го забележи
Защото всичко останало
Са просто ехтежи
На един и същи корумпиран глас
И всеки от тях
Сам по себе си, е лишен от глас
Затова метафорично
Винаги съм с противогаз...
Маскиран с противогаз съм
Против отровата на обществото .(х5)